19-ти Конгрес на Балканския военномедицински комитет (БВМК) ще бъде открит в Новотел Пловдив от 7 до 10 май 2014 г.    Домакин на предстоящия форум  е Военномедицинска академия.  Балканският комитет е първият мост на българските военни медици към евроатлантическите структури, създаден преди 19 години по тяхна инициатива. На 15 декември 1995 г.  в София се подписва Меморандум за сътрудничество в областта на военната медицина между военномедицинските служби на  България, Гърция, Румъния  и Турция. Оттогава БВМК организира ежегодни конгреси, на които всяка една страна последователно е домакин и излъчва президенти на комитета и конгреса. От няколко години към страните-членки на БВМК се присъединиха Албания и Сърбия, като комитетът е отворен и за другите съседски страни.    

Тази година водещи ще бъдат темите, свързани със заплахите на съвременния тероризъм и  ликвидирането на последствията от възникнали бедствия, аварии и катастрофи. На дневен ред ще бъдат и организационни въпроси, засягащи участието в мисии, спецификите на военнополевите болници, авиомедицинската евакуация, спешната помощ и др. В обсега на медицинските теми ще бъдат и множествената травма, огнестрелните наранявания, радиологичната, биологичната и химическата защита,  бойният стрес и др. Сред акцентите на научната програма ще бъде и ефективното взаимодействие между военното  и цивилното здравеопазване. В своите доклади българските лектори ще извършат анализ и оценка на спасителните операции след атентата в Сарафаво през юли 2012 г., както и на участието на ВМА в различни мисии зад граница.

Във  форума ще участват над 150 делегати от шестте страни – членки на комитета: Албания, България, Гърция, Румъния, Сърбия и Турция. Президент на  самия конгрес е полк. доц. Крум Кацаров – началник на ВМА, а президент на БВМК за 2014 г. – полк. доц. Венцислав Мутафчийски – председател на Българското научно дружество по военна медицина. Успоредно с панелите на научната програма ще се сформира и работна група, която ще обсъжда организационни въпроси на  военномедицинското взаимодействие и създаването на мобилни формирования за реакция при възникване на кризи в различни точки на Балканите.

ВМА разполага с подобни мобилни формирования повече от 20 години.  Още на 27.08.1992 г.  е създаден Военномедицинският отряд за бързо реагиране  (ВМОБР), който днес разполага с над  90  медицински и немедицински специалисти, разпределени в три болници, които са част от ВМА  – МБАЛ-София, МБАЛ-Пловдив и МБАЛ-Варна.

Всички лекари, медицински сестри, лаборанти и помощен персонал на ВМОБР за времето, когато не са ангажирани с ликвидирането на последствията от бедствия, аварии и катастрофи, работят в клиниките на ВМА в съответствие със своите клинични специалности. Екипите са в постоянна готовност и разполагат с реанимобили, оборудвани с апаратура и медикаменти за оказване на първа помощ по жизнени показания, което съответства на „Роля 1”, съгласно стандартите на НАТО. 

В екипите са включени  реаниматори, хирурзи, травматолози, интернисти,  токсиколози, радиобиолози, епидемиолози, инфекционисти, педиатри, гинеколози, рентгенолози, психолози и др. Отрядът разполага и с подвижни транспортни модули, способни в полеви условия да разгърнат  подвижен диагностично лечебен комплекс.  Основните кабинети се нуждаят от 10-15 мин. в зависимост от сезона, за да започнат работа в полеви условия.

Автооперационните и специализираните модули се включват в спасителните операции до 30-50 мин. В тях може да се оказва  медицинска помощ в пълен обем, съответстващ на „Роля 2” по стандартите на НАТО.

Пациентите, които се нуждаят от продължително, специализирано, дефинитивно лечение могат да бъдат евакуирани по земя или въздух в болничните бази на ВМА, които напълно покриват изискванията за „Роля 3” и „Роля 4” по стандартите на НАТО. В случаите на масово постъпване на поразени, ранени и болни във ВМА са изготвени планове за разкриване на - временен център за лечение на лъчево поразени; временен токси-център  и временен травма-център

Особено активно е участието на специалисти от ВМОБР при реакцията на по-мащабни инциденти и катастрофи през последните години. От създаването си досега  освен с участието си в рутинни, национални и международни учения, в различни мисии зад граница или в локални инциденти, ВМОБР се включва с помощта си и при следните по-големи кризисни събития:

• 1989 г. – Армения   – земетресение;
• 1992 г. –  София – жп-катастрофа;
• 1993 г.  – Пловдив – токсикологична авария;
• 1994 г.  –  Гълъбово – авария в ТЕЦ;
• 1999 г.  –  Радуша, Македония – бежански лагер;
• 1999 г.  – Турция – земетресение;
• 2009 г. – Охрид, Македония – потънал кораб с български туристи;
• 2009 г. –  Ямбол  – автобусна катастрофа;
• 2009 г. – Украйна – епидемия от свински грип сред бесарабските българи;
• 2010 г. –  Хаити –  земетресение;
• 2012 г. –  Сарафово – теростичен акт на летище.

През своята 122-годишна история ВМА е изпратила над 6 000 медици в над 30 мисии в помощ на населението в най-различни горещи точки на света.