В монографията „Антидотите в златния час на спешната токсикология” авторите представят съвременните тенденции, свързани със спешната токсикологична помощ. 
 

Острите интоксикации са сред най-честите причини за спешна хоспитализация в световен мащаб. По данни на СЗО, годишно в света, от непреднамерени интоксикации умират приблизително 200 000 души, а един милион загиват при самоубийства. Доболничната смъртност при острите интоксикации обикновено е около 80 %, докато болничната не надвишава 2-3 %. Имайки предвид значителната разпространеност на токсикологичните нозологични единици (400 на 100 000 население), се очертава висок леталитет при отравянията, който значително превишава честотата на смъртните случаи при инфекциозните и други често срещани заболявания. По тези показатели острите интоксикации в САЩ и Европа са на едно от първите три места във всички класации, с което се нареждат сред основните социално значими проблеми на съвременното общество. Причината е в промяна моделът на интоксикациите, като резултат на въздействието върху хората на новите „ксенобиотици”, лекарства и химически вещества. Ето защо се разработват нови антидоти и терапевтични схеми за лечение на отравянията.
 

Лечението на острите интоксикации се състои от:

- реанимационни действия;

- оценка на риска и 

- интензивно лечение.
 

Един от най-важните фактори от реанимационните мероприятия, ограничаващи вредното въздействие на токсичната нокса върху пострадалия е приложението на антидот в „златния час”. 
 

Антидотите са терапевтични агенти, предназначени да променят частично или да елиминират клиничните ефекти на токсичните вещества в човешкия организъм. Оптималното антидотно лечение на дадена интоксикация предполага адекватното му и навременно приложение, с което може да се предопредели тежестта на заболяването и изхода на интоксикацията, както и да намали медицинските ресурси за лечение.
 

В монографията се акцентира върху оценката за „наличието” и „ефективността” на антидотите. Разглежда се възможността при осигуряването на здравната система на страната с антидоти, да се използват чуждестранни модели доказали своята ефективност в клиничната практика.
 

Времевата рамка на „златния час” позволява сепариране на антидотите за доболнична и болнична токсикологична помощ, както и при овладяването на кризи причинени от токсични вещества, с последващо прецизиране на медицинската помощ, респективно приложението на антидот, според нивото на компетентност на лечебното заведение.
 

Монографията „Антидотите в златния час на спешната токсикология” под редакцията на генерал-майор член-кореспондент проф. Николай Петров,д.м.н. представлява полезно и необходимо помагало за лекари и специалисти в спешните, токсикологични и интензивни отделения и клиники. Представеният научен труд ще помогне и на любознателните специализанти, лекари и студенти да разширят и обогатят своите познания в тази област на медицината.