Инсултът настъпва внезапно – кои симптоми го „издават”

29.10.2021

"Всяка минута е ценна" е мотото на тазгодишния Световен ден за борба с инсулта - 29 октомври. Има ли симптоми, които да ни подскажат, че този мозъчно-съдов инцидент предстои? Каква е преживяемостта и какви са последиците за пациентите и техните близки? Отговорите дава проф. Екатерина Титянова, ръководител на Клиника "Функционална диагностика на нервната система" на Военномедицинска академия (ВМА).

Проф. Титянова, днес отбелязваме Световния ден за борба с инсулта, каква е целта на този ден?

Денят се отбелязва от 2006 г., а целта е да се подчертае социалната значимост, високата заболеваемост и смъртност от мозъчен инсулт, както и да се повиши осведомеността на населението, че има подходяща превенция на инсулта, той може успешно да се лекува, а на преживелите инцидента – да се гарантират по-добри грижи и социална подкрепа.

Тази година кампанията протича под мотото „Всяка минута е ценна“, а фокусът е върху разпознаването на най-раните симптоми на инсулта, бързата реакция и своевременното оказване на адекватна медицинска помощ.

Вниманието на гражданите е насочено към основните клинични симптоми на инсулта – увисване на устния ъгъл, едностранно изтръпване или слабост в крайниците, нарушения в говора и координацията. Хората трябва да знаят, че при тяхната поява е необходима много бърза реакция чрез обажданена спешна медицинска помощ (телефон 112) още в първите минути от инцидента. Бързата и навременна реакция може да предотврати инсулта, последващата тежка инвалидизация или смърт от него!

През 2018 г.се въвежда Европейски план за борба с инсултите, какво включва той и какви цели залага за изпълнение в периода 2018-2030 г.?

Този план е създаден по инициатива на Световната организация по инсулт и Европейската пациентска организация SAFE с помощта на 70 международни експерти. С него се поставят 4 основни цели:

• Да се намали броят на инсултите в Европа с 10%;
• Над 90% от болните с инсулт да получат бързо и адекватно лечение в специализирани болнични звена, обозначени като “stroke units”;
• Да се създадат национални планове за цялостен мениджмънт на инсулта – от първична профилактика до живот след инсулт;
• Да се приложат национални стратегии за насърчаване на населението към здравословен начин на живот – повишаване на осведомеността на населението за мозъчносъдовите заболявания, контрол на изменяемите рискови фактори, борба със замърсяването на околната среда, осигуряване на по-добри социално-икономически условия и др.

Според Световната организация за борба с инсултите, всеки 4 възрастен е подложен на риск от инсулт през живота си. Втора година сме в ситуация на пандемия, нещо промени ли се в посока на инсултите и какви са цифрите в България?

По данни на Националния център за обществено здраве и анализи спрямо 2019 г. пандемията от COVID-19 продължава да се асоциира с намаляване на заболяемостта от инсулти в България – през 2020 г. са регистрирани 16.2% (9442 души) по-малко случаи с исхемични и 4.5% (172 души) – с хеморагични инсулти. Снижението продължава и през първото шестмесечие на 2021 г., което се асоциира с намаляване и на броя на венозните тромболизи. Причините са комплексни, на няма задълбочен научен анализ на тези факти. Самите инсулти при болни с COVID-19 са относително редки – между 1-2%. Те могат да се проявят преди, по време на или след острата инфекция.

Има ли симптоми, белези, нещо което да ни подскаже, че този мозъчно-съдов инцидент предстои да настъпи?

Мозъчният инсулт е многолик. Освен споменатите по-горе обичайни симптоми, той може да се прояви с най-различни други нарушения – главоболие, пристъпно гадене и повръщане, внезапна загуба на зрение, различни сетивни прояви, когнитивни разстройства, помръчаване на съзнанието до кома, епилептични пристъпи и др. При част от болните инсултът настъпва внезапно, без предвестници. Друга част от тях  съобщават за преживян един или повече инциденти на транзиторна исхемична атака, при която симптомите са краткотрайни и отзвучават в рамките на едно денонощие – обичайно те се пропускат. За инсулта е важно, че симптоматиката продължава повече от 24 часа, а с образни изследвания на мозъка може да се визуализира огнището на мозъчно поражение.

Най-важното, което населението трябва да знае е, че при поява на необичаен симптом, съмнителен за мозъчен инсулт, трябва да се отбележи точния час на неговото възникване, веднага да се позвъни на телефон 112 за бърза медицинска помощ, пациентът да се транспортира до най-близкото болнично заведение за провеждане на компютърна томография на мозъка, с която може да се потвърди или отхвърли диагнозата инсулт. При исхемичен мозъчен инсулт терапевтичният прозорец за венозна тромболиза е до 3-4.5 часа, а за ендоваскуларна реканализация (тромбектомия) – до 6-ия час от началото на симптомите. При липса на информация за часа на инцидента това лечение не се провежда (изключение са инсултите при събуждане). При късната хоспитализация пациентите остават на недиференцирано (стандартно) лечение с висок риск от трайна инвалидизация или фатален изход при непреживяемите инсулти. За съжаление това е и основна причина процентът на диференцираното лечение у нас да е много нисък – средно до 2% от всички инсулти.

Каква е преживяемостта на този инцидент и какви са последиците за пациентите и техните близки след него?

Изходът от мозъчен инсулт варира от пълно възстановяване до различна по тежест остатъчна симптоматика или смърт. Над 85% от болните с мозъчен инсулт оцеляват през първия месец от инцидента, а повече от 70% от тях са независими в ежедневните си дейности до 3-тия месец от инсулта. Между 1 до 5% от болните (средно 1-2%) с непреживяеми инсулти преживяват след диференцирано лечение с венозна тромболиза или ендоваскуларна тромбектомия.

За степента на постинсултна инвалидизация от значение е провеждането на специализирана и специфично ориентирана неврорехабилитация още от първия ден на инсулта, която да е съобразена с конкретните дефицити на пациента. Тя подпомага процесите на мозъчна реорганизация и изграждането на нова функционална мозъчна анатомия, чрез която нарушените мозъчни функции могат да се възстановят. Процесът на възстановяване е най-голям през първите 6 месеца от инцидента, макар че има и пациенти, които се подобряват непрекъснато във времето. Важна роля играе ангажираността на семейството и ресоциализацията на пациента в обществото.

При всички болни с инсулт има риск от повторни мозъчносъдови инциденти. Рецидиви на исхемичните инсулти се наблюдават в 5-15% от заболелите. За предотвратяването им се препоръчва провеждане на вторична профилактика – тя включва медикаментозен контрол на артериалната хипертония, захарния диабет и дислипидемията и провеждане на реваскуларизация при високостепенни стенози на сънните и мозъчните артерии. Хеморагичните мозъчни инфаркти при нелекувани руптурирали аневризми имат склонност да рецидивират през първите 2 седмици (около 25%). Те могат да се усложнят с патологичен вазоспазъм, стеноза или тромбоза, което да предизвика допълнителни исхемични инциденти. Трайна профилактика се постига чрез оперативно или ендоваскуларно лечение на аневризмата и контрол на кръвното налягане.

На тазгодишния конгрес на Българското дружество по невросонология и мозъчна хемодинамика застъпихте темата за инсултите при жените. Какво е по-специфично?

За първи път международният уебинар бе посветен на инсулта при жените. Лектори бяха изтъкнати представители от инициативата „Жените в борба с мозъчния инсулт“ към Световната организация по инсулт, към която принадлежа и аз. Подобно на други държави и в България инсултът е по-чест при мъже под 55 години. След 55-годишна възраст те зачестяват при жените, които в целия свят живеят средно 5-7 години по-дълго от мъжете. У нас средната продължителност на живота през 2019 тодина е била 74.9 години - при мъжете  съотетно 71.5 г., а при жените - 78.5 г. Съществуват редица специфични фактори, повлияващи риска от инсулт при жените, които в ежедневната практика остават недооценени – такива фактори са ранно менархе, ранен климакс, прием на хормонални препарати, патологична бременност и др. Тези жени би трябвало да подлежат на специално диспансерно наблюдение, което у нас не е добре застъпено.

Също на Конгреса беше представено и новото издание на „Учебник по нервни болести. Клинична неврология”, какво представя той?

Учебникът е посветен на болестите на нервната система и е продължение на учебника по обща неврология. Той е създаден като интердисциплинарно ръководство, предназначено за студенти по медицина, медицинска рехабилитация и кинезитерапия, общопрактикуващи лекари, специалисти в различни области на медицината. Уникалното в него е, че към всяка глава е посочено „Минимално изискуемо ниво на компетентност” – задължителен обем от теоретични и практически умения, които всеки обучаващ се трябва да усвои. За първи път в учебника се разглеждат съвременните аспекти на специализираната неврорехабилитация при мозъчни инсулти, травми  на нервната система, заболявания на периферната нервна система, болест на Паркинсон, множествена склероза и деменции.

Конгресът се съпътства от изложба под наслов „Арт терапия“, която е с творби на болни с неврологични заболявания и такива, преживели инсулт. Какво е значението на Арт-терапията за тях?

Арт терапията е съвременен начин за ресоциализация на болни с различни заболявания, включително тези с мозъчен инсулт. Показано е, че художници, писатели и музиканти, преживели инсулт, могат рязко да променят начина на рисуване, писане и композиране, а други болни – да развият непознати до преди инсулта умения. Това се дължи на възможността на мозъка да се реорганизира в условия на трайно неврологично увреждане, което дава възможност на болните с различни дефицити да подобрят качеството си на живот, да се чувстват полезни за себе си и за околните, подпомагани от семейството и обучени медиатори. Съществуват различни арт техники – музикотерапия, рисуване, трудотерапия, огледална терапия и др.  Струва си всеки човек в риск да се докосне до изкуството като преоткрие себе си и модифицира възприятията си за живота по свой начин, който му носи удволетворение, спокойствие и радост. При затруднена комуникация с външния свят арт терапията е своеобразен начин за социално общуване.