ВАКСИНАЦИОНЕН ЦЕНТЪР - ВМА

Новини

    ВМА на 130: Да си добър в работата е дълг към себе си и към пациентите!

    28.11.2021

    Себеотрицание, съчувствие, състрадание, достойнство, отговорност и още дузина отличителни черти характеризират образа на медицинската сестра, някога известна като милосърдна сестра. Милосърдна заради съпричастността и ежедневната грижа от сърце за болния.

    Медицинските сестри са гръбнака на едно лечебно заведение, без тях не може, а ролята им е ключова при всеки отделен случай. Именно професионализмът и индивидуалният подход при различните пациенти са принципите, заложени в успешното развитие на сестринската грижа в славната 130-годишна история на ВМА.

    В навечерието на юбилея, който ще бъде отбелязан символично заради пандемията от COVID-19, Ви срещаме с две големи „сърца“ – последователки на първата светска медицинска сестра Флорънс Найтингейл. И стриктно бранейки завета й да помагат на лекаря в работата му и да бдят над пациентите. Лили Николова е старша медицинска сестра на Клиника по гръдна хирургия. Работи във ВМА вече над 44 години. Кристиана Келифарова е медицинска сестра в инфекциозната клиника от малко повече от 2 години. За първата – ВМА се е превърнала във втори дом, а за втората – в голяма отговорност, заради гласуваното й доверие… и с ясното съзнание, че няма право на грешка.

    За мен е гордост да работя във ВМА, защото ВМА дава възможност за професионално израстване в тази благородната и хуманна професия. Сестринството е грижа за човека и ние сме посветили нашето ежедневие на това. Но сестринството е професия с определени отговорности, компетенции, ангажираност, изискваща професионализъм, умения за работа в екип. Сестринството е сложна професия, която изисква общуване с много хора – пациенти и техните близки, колеги, категорична е Лили Николова.

    Призвание, а не просто професия.

    Отговорностите на медицинските сестри не са никак малки. От позицията на дългогодишния си опит разбирам, че постиженията по отношение на професионалното развитие обаче зависят до голяма степен и от личната мотивация на всеки човек. Предимството в нашата професия е екипната работа, а оттам идват и успехите. Сестринството претърпя сериозни промени в страната ни в условията на финансова криза, критичен недостиг на професионалистите по здравни грижи в лечебните заведения. Развитието на медицинската наука, въвеждането на модерни технологии в практиката поставят все по-високи изисквания пред нас, казва още сестра Николова.

    По думите й, ВМА е институция с визия и утвърдена политика в това отношение и предоставя много възможности за развитие и изграждане на компетенции и умения за професионално общуване и взаимоотношения с пациентите.

    Мисията „Живот“.

    Моята мисия е да помагам, да спасявам човешки живот. За тези 44 години сме имали хиляди пациенти, всеки от тях оставя „следа“ в теб по някакъв начин. Но никога няма да забравя трима от тях, които намерих случайно, изпаднали в клинична смърт. Едната пациентка беше майка на наша колежка, намерих я в банята в 2 часа през нощта, оказах първа помощ, докато дойде екип от реанимация. Другият случай беше на млад мъж на 35 години – влязох в стаята да проверя дали е обядвал и го намерих в същото състояние. След адекватна реанимационна помощ и тримата бяха спасени. За мен това е удовлетвореност, че в точния момент съм имала възможност да спася човешки живот и да изпълня своя професионален дълг, споделя развълнувано Лили Николова.

    Такава удовлетвореност пожелава и на младите си колеги. А също така повече търпение, ангажираност и смирение, на каквито до някаква степен ни научи и пандемията от COVID-19.

    Нашата клиника за пореден път е трансформирана в звено за лечение на болни от коронавирус. Това е изпитание на волята, психиката, физическата умора, а вярвайте ми тя е несъизмерима. Героите в сегашната ситуация са лекарите, медицинските сестри и санитарите, които макар и много изморени и изтощени, не жалят сили денонощно да дават всичко от себе си, за да помагат на болните. Всичко това се дължи на екипната работа. Поклон пред смелостта. В този тежък момент ние доказахме, че можем, и въпреки всичко, изпълнихме дълга си без въпросителни, казва сестра Лили Николова.

    Без страх срещу невидимия враг.

    Палитрата от инфекциозни заболявания е много пъстра, интересно е, а COVID-19 все още е загадка. В битката с него влязох с леко притеснение заради близките ми, но без страх. А пандемията ме научи на дисциплина, която пък ми помага да се развивам в работата, казва от своя страна и Кристиана Келифарова. Тя е едно от най-младите попълнения в голямото семейство на ВМА. Присъединява се към екипа на инфекционистите само няколко месеца преди да бъдат приети първите пациенти, заразени с новия вирус.

    И оттогава до днес се опитва да печели доверието им с отдаденост към работата: Когато виждат, че „гориш“ в работата си, те осъзнават, че могат да ти имат доверие. И само като те погледнат в очите – да ти повярват, че ти си техният човек.

    Кристиана е едва на 26. Зад гърба си има всичко на всичко 3 години стаж – една като доброволец и две като „редова“ сестра. Избрала е професията случайно, но осъзнато, припознавайки я като свое призвание.

    Много исках да работя във ВМА, но знаех, че първо трябва да се докажа. Затова и идвах да помагам на екипа, докато учех. Тук ми харесва, радвам се, че и проф. Камен Плочев и доц. Райничка Михайлова повярваха в мен и ми дадоха шанс да бъда една от тях. Мисля, че се справям с тази отговорност, защото го правя със сърце, казва Кристиана.

    И въпреки че е „новобранец“, през ръцете й са минали стотици пациенти. За някои признава, че никога няма да забрави. За съжаление, при повечето от тях развръзката не е с щастлив край: Съкрушително е, когато са много тежкоболни и виждам едновременно тъгата в очите им и жаждата за живот – тези картини остават като белези за цял живот. Много хора починаха пред очите ми, въпреки неимоверните усилия, които полагаме за всеки един от тях – вървят добре, показателите им се нормализират и изведнъж нещо става и след 15 минути вече не са сред живите. Това е истински кошмар. Със смъртта не може да се свикне…

    Иначе, младата медицинска сестра признава, че покрай пандемията е свикнала с друго, а именно здравата дисциплина, което пък й помага в работата. Особено, когато се е натрупала умора. Но с колегите й нямат право да се отпускат. Защото имат отговорности и дълг…

    Дълг, който ги задължава да са най-добрите!