Безценната прегръдка

17.02.2023

Ужас, безпомощност, молба... В очите на хората се четеше огромна тъга, но и надежда. Нашата битка всъщност беше битка за надеждата... оцелелите се молеха за своите близки, останали под тоновете бетон. За тях ние бяхме лъч надежда. За съжаление, мрачните прогнози се сбъдваха всеки ден. Признаци на живот под руините нямаше. През цялото време обаче усещахме доброто отношение на местните, въпреки шока, който преживяваха, с жестове ни благодариха, че им помагаме.

С тези „картини”, запечатани в съзнанието, се завърнаха от Турция късно снощи двата екипа на ВМА. 11 дни майор д-р Цветан Станимиров, капитан д-р Синан Емин, старшина Мария Борисова и младши сержант Илия Деков бяха рамо до рамо с местните спасители и търсеха оцелели под руините.

Заминаха първи и се върнаха последни. Отказаха да бъдат ротирани, макар че ВМА имаше готовност да изпрати още 4 екипа на място.

„Това е нашата мисия като военни медици – да бъдем в най-напрегнатите точки на света, да участваме в най-екстремните ситуации, които често преобръщат живота ни.”

На летище „Враждебна” те бяха посрещнати от началника на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS, който им благодари за изпълнената мисия. Там бяха и техните семейства. След близо две седмици раздяла, те отново прегърнаха децата си.

Медиците от ВМА благодариха на всички останали български екипи, с които са работили на терен: Бяхме задружни, бяхме силни и заедно... разбирахме се с поглед. Направихме всичко, което зависи от нас.