Викарна травма: Как да не се обезсилим от чуждата болка

10.10.2024

Ежегодно на 10 октомври отбелязваме Световния ден за психично здраве. Според статистиката, българите най-често страдат от тревожни разстройства, депресия и афективни състояния.

Днес избрахме да говорим за т.нар. викарна травма, която е психично състояние, което се развива при професиите, работещи с уязвими и виктимизирани групи хора и е резултат от процесите на емпатичното преживяване и емоционално обвързване.

Ежедневно лекарите, медицинските сестри и всички останали, работещи в болничните звена се сблъскват с най-тежките човешки истории и съдби. Ролята на професията предполага здравният специалист да поеме отговорност и да даде решение за проблема на пациента, затова и медицинският персонал е изложен на особено висок риск от викарна травма, коментира старши лейтенант д-р Йоанна Маринова, част от екипа на Клиника „Психиатрия и военна психология” на ВМА.

Терминът включва в себе си състояния на вторичен травматичен стрес (репреживяване на травмата на пациента); стрес при участие в критични инциденти (спешни медицински състояния) и умора от състрадание (комбинация от физическо и емоционално изтощаване, свързано с грижата за пациентите, изпитващи значителна емоционална болка и физически дистрес).

Характерни симптоми при здравните специалисти са:

• изпитване на продължителни чувства на гняв, ярост и тъга
• прекомерно емоционално ангажиране с пациента
• изпитване на вина, срам, чувство на неувереност в себе си
• заетост с мисли за пациенти извън работната среда
• прекомерна идентификация с пациента
• загуба на надежда, песимизъм
• цинизъм
• емоционално дистанциране и вцепенение, откъсване от пациентите
• избягване на слушане на разказите на пациента за вътрешните му преживявания
• трудност при поддържане на професионалните граници с пациента, като прекомерно отдаване (опитвайки се да направи повече, отколкото е ролята му да помогне на пациента)

Но освен негативни последици, работата в медицинската сфера развива и много позитивни качества у специалистите и засилва тяхната психична устойчивост.

Викарната резилиентност (устойчивост) е способността човек да се адаптира бързо и да преработва страданието на околните, като успоредно с това придобива чувство на компетентност и значимост от емпатичното общуване.

Викарната трансформация е продължителен процес, който води до задълбочено чувство за връзка с околните, по-високо оценяване на живота и по-голямо чувство за смисъл и надежда.

Удовлетворението от състрадание се отнася до удоволствието, получено от работата, включително положително усещане за значимостта на приноса на човека към работата и/или към по-доброто благо на обществото, казва още д-р Маринова.