„Медицинска сестра – професията, която избира теб, а не ти нея”

29.11.2024

Професията „Медицинска сестра” е необикновена и е за специален вид хора. Изисква да имаш усещането и настройката за призвание, любов, всеотдайност и служене в името на здравето и живота на хората. Изисква и много знания и умения, непрекъснато учене, неуморен труд и грижа за едно по-здраво и по-добро общество.

А какво е да си медицинска сестра под пагон? Разказват две от момичетата, завършили първия випуск, обучени по тристранния проект на ВМА, ВВМУ и МУ-Варна.

Старшина Гергана Боева и старшина Мария Цекина не спират да инвестират в своето развитие и да грабят възможностите, които им се предоставят като част от голямото семейство на ВМА.

След дипломирането си те бяха разпределени в различни военни формирования. А няколко месеца по-късно заминаха и на първата си военна мисия зад граница. и не къде да е, а в една от най-горещите точки – Мали. Там те затвърдиха отличната оценка, която са получавали техните предшественици. Завръщайки се у нас, продължиха да награждат. Гергана специализира „Операционна сестра” и работи в една топ хирургичните клиники в България – Първа коремна хирургия, ръководена от проф. Ивелин Такоров. Мария избра да специализира „Анестезиология и интензивно лечение“ и в момента е част от екипа на проф. Николай Петров в Катедрата по анестезиология и интензивно лечение.

Какви са мотивите им да тръгнат по пътя на големите предизвикателства – разказваме в навечерието на празника на ВМА, който отбелязваме на 1 декември.

Старшина медицинска сестра Гергана Боева:

След всичко, през което съм преминала, вярвам, че никога не трябва да се отказваш от мечтите си, а да вярваш все по-силно в тях, тъй като да работя в Операционна зала и то в коремна хирургия ми беше детска мечта. Убедена съм, че не ние избираме нашите професии, а те избират нас. От малка знаех, че ще работя в сферата на здравеопазването, когато прекрачих прага на медицинския университет беше една малка крачка към голямата цел. Да се обучавам в направлението военнoмедицинска сестра беше едно от правилните решения, които съм вземала през живота си, беше нещо ново, непознато, изпълнено с хиляди въпроси, но вълнуващо да съчетаваш две уважавани професии.

Имаше много изпитания, предстоят нови и нови, но се убедих, че трудът се възнаграждава. Ние трябва да се стремим да бъдем по-добри от вчера.

За целта ни е необходим и добрият пример. Когато се запознах със старшина Цветелина Иванова и старшина Яна Иванова си казах, че някой ден много искам да бъда като тях. Спомням си и техните думи, че с много труд и постоянство ще постигнем мечтите си, пътят е дълъг и труден, но това никога не трябва да ни спира. Днес имам честта да работя рамо до рамо с тях. Надявам се един ден и аз да бъда добрият пример за младите хора, които избират сестринската професия, както те са пример за мен.

Както вече казах, вярвам, че не аз избрах професията си, а обратното – тя избра мен. Когато прекрачих прага на операционната зала, се замислих дали ще се справя, дали съм достатъчно способна, за да бъда тук. Но си казах, че няма какво да ме спъне по пътя, освен самата мен и моите мисли. Работата в операционна зала не е лека, но ми носи толкова голямо удоволствие, че никога не бих я заменила. Започнах с малки крачки да се изграждам като професионалист с помощта на своите ръководители и колеги, професор Такоров, доцент Луканова, сестра Мариета Страхилова и целия екип на Първа коремна хирургия.

Тук искам да се обърна към ръководството на болницата – благодаря ви за възможността да бъда част от тази институция, благодаря за перспективата за развитие, която получавам. Също така искам да благодаря на проф. Такоров и доц. Луканова за уважението, търпението, възможността да се уча от вас и да съм част от екипът ви. Благодаря и на целия екип на Първа коремна хирургия за помощта, знанията и приятелството, които получавам всеки ден. Обичам работата си – тя ми дава удовлетворение и чувство за смисъл. Истински щастлива съм, когато знам че съм направила всичко по силите си, за да помогна на човек в проблем и да видя добрия резултат от старанието си. Това ме мотивира да продължа.

Старшина медицинска сестра Мария Цекина:

Ако болницата е един човешки организъм, лекарят е мозъкът, а медицинската сестра е сърцето.

Влюбих се в тази професия от момента, в който разбрах за нея. Да помагаш, без да очакваш нищо в замяна. Олицетворение на думата милосърдие.

Няма да лъжа и да кажа, че обучението ми по специалността „Медицинска сестра” в направление „Военна” не ме изплаши до смърт. Целият материал, знания и умения, които трябваше да придобия и след това да приложа в реална среда с пациенти, които имат истински семейства, е огромна отговорност, но ужасно сладка тръпка. Много пъти съм се съмнявала дали съм достатъчно добра и силна, но трябва да кажа, че вече на финалната права се чувствам изключително горда с избора си и успях да намеря красотата и чара в тази така благородна професия.

Съвсем скоро ще имам честта да служа на другите и да помагам за промяната. Ние сме късметлии, че сме следващата вълна от медицински сестри  в момент, в който сме най-необходими. Дълг и чест към Родината.

Макар повечето подрастващи да бъдат водени от стереотипа, че в сестринството няма развитие, сега е моментът да сложа тази професия на голямата карта, където и е мястото.

Преди година и половина започнах своята специализация по „Анестезиология и интензивно лечение“ и само месец ме дели от това да я придобия. Едновременно с това, отново следвам в Медицинския университет във Варна, който е моят Алма матер, този път обаче като магистър по „Управление на здравните грижи“. Ежемесечно участвам в курсове за продължаващо обучение на БАПЗГ, защото сестринството е професия, в която има постоянно какво да се подобрява в името на качеството на здравните грижи, които получават нашите пациенти. Тази година, освен конференциите и обученията в страната, посетих и международна конференция в Германия. Опитът и знанията, които обменихме е незаменим и се надявам съвсем скоро да бъде приложим и тук.

За скромния си опит от 3 години като лицензирана медицинска сестра гордо мога да заявя, че когато човек иска да се реализира и да намери правилният път за себе си, ще го направи. Преди много години, докато се обучавах, един човек ни каза, че те ще ни дадът възможности, от нас зависи дали ще ги посрещнем и ще се възползваме. Днес съм от тази страна и се надявам, че вижда, че е бил чут и разбран. Благодаря за този шанс на генерал Мутафчийски и неговия екип.