Марихуана днес – амфетамини утре: кога започва зависимостта?

26.06.2025

Една от най-тежките глобални здравни кризи на съвремието е свързана със злоупотребата и зависимостта към психоактивни вещества, казва д-р Йоанна Маринова – част от екипа на Клиника по психиатрия на ВМА, в навечерието на Международния ден за борба със злоупотребата и нелегалния трафик на наркотици (26 юни).

Каква е тревожната статистика според световната здравна организация:

• Около 600 000 души всяка година умират вследствие на употребата на психоактивни вещества.
• Всяка година около 40 милиона души страдат от тежки психични разстройства, свързани с употребата на наркотици, но едва 1 на всеки 5-има души получава необходимото лечение.
• Почти 1% от населението в света страда от зависимост към психоактивни вещества – като най-чести засегнатите групи са млади мъже на възраст между 18-30-години.
• Освен със зависимост и/или вредни последици за физическото здраве - злоупотребата с психоактивни вещества /марихуана, амфетамини, метамфетамини, кокаин, райски газ и други/ се свързва и с причиняването на остри и хронично протичащи психози, тежки манийни или депресивни епизоди, криминализиране и тежък социален упадък.

Какво показва статистиката в България?

У нас тревожна тенденция е ранното започване на употреба на психоактивни вещества – първата проба често е между 13 и 15 години. Установена е положителна връзка между употребата на марихуана в по-ранна възраст и употребата на по-тежки наркотици като амфетамини/кокаин в по-късна възраст.

Разлика между злоупотреба/вредна употреба и зависимост:

Широко използваният термин „ЗЛОУПОТРЕБА“ съответства на диагнозата „ВРЕДНА УПОТРЕБА“ в Международната класификация на болестите. Това е вид употреба, която води до здравословни, психологически /депресивни епизоди, емоционална лабилност/ или социални последици за употребяващия/загуба на работа, криминални прояви, развод/.

ЗАВИСИМОСТТА е по-тежка форма на употреба, болестно състояние, което се диагностицира при наличие на 3 или повече от следните 8 признака, наблюдавани в последната 1 година:

• Силно непреодолимо желание за употреба на веществото;
• Нарушен контрол върху употребата му;
• Физическа зависимост – симптоми на абстинениция при спиране или намаляване на употребата;
• Приемане на веществото с цел облекчаване на симптомите на абстиненция;
• Развиване на толеранс към веществото – по-високи количества от веществото са необходими за постигане на същия ефект;
• Стесняване на личния репертоар от начини на употреба на веществото;
• Пренебрегване на други удоволствия и интереси за сметка на употребата;
• Употребата продължава въпреки редица вреди – здравословни, социални или психологически;

Защо това има значение?

Поставянето на диагнозата ЗАВИСИМОСТ означава наличие на психичен болестен процес – което налага незабавно лечение и подкрепа.

Без намеса, заболяването прогресира: мозъкът се „променя“, заради влиянието на веществото, способността за самоконтрол отслабва, здравето и социалното функциониране се влошават.

Какво можем да направим?

• Информираност: Зависимостта е заболяване, а не морален провал – превенцията започва с образоване и говорене открито за проблема.
• Ранна интервенция: задължително е посещение при психиатър, който да диагностицира проблема и да назначи медикаментозно лечение. Препоръчва се в комбинация със специализирана психотерапевтична подкрепа.
• Достъп до помощ: Подкрепата от семейството и обществото, без осъждане, е ключова. Лечението е ефективно, ако е навременно и цялостно.

Не забравяйте!

Зависимостта не е слабост на характера, а ЗАБОЛЯВАНЕ, което променя мозъка, поведението и междуличностните взаимоотношения на индивида.

Лечението работи – когато се приложи навреме и с правилните подходи, устойчивост и постоянство.

Подкрепата от близките и обществото е от решаващо значение – стигмата към зависимостите отдалечава хората от помощта, от която се нуждаят.