ВМА и лекарите, които правят чудеса

02.12.2025

Понякога в една зала настъпва тишина, която тежи повече от думи. Тишина, в която се събират съдбите на хиляди хора, върнати към живота. Такава беше тишината вчера, когато името на проф. Ивелин Такоров, началник на Първа клиника по коремна хирургия на Военномедицинска академия (ВМА), прозвуча не просто като лауреат, а като човек, който буквално отнема човека от ръцете на смъртта и го връща обратно на близките му. Това е тишината на благодарността. И точно в този миг разбираш – има хора, които не просто практикуват медицина. Те носят живот. И го дават… всеки ден.

Проф. Ивелин Такоров получи наградата за Медик на годината на фондация „Тодор Патрашков”. Проф. Патрашков е един от големите учители на поколения лекари, един от стълбовете, на които се гради Военномедицинска академия.  За първи път наградата бе връчена през 2016 г. на проф. Илия Салтиров – началник на Катедра „Урология и нефрология”. А след него и на: проф. Светослав Николов (2017), д-р Цеко Петков (2018), доц. Кремена Петкова (2019), проф. Крум Кацаров (2022), проф. Никола Владов (2023), генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS (2024)  – имена, оставили ярка следа в развитието на българската медицина.

Проф. Ивелин Такоров е един от корифеите на ВМА, отдал се на медицината, след като се е колебаел дали да не следва архитектура или право. Попада в Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия под ръководството на проф. Никола Владов, с когото днес съвместно правят трансплантации на черен дроб. Опашките от пациенти пред кабинета на този лекар са огромни, защото той е човек, който е дарява за втори път шанс за чудото „Живот“. Твърди, че математиката и триизмерното мислене, характерни за архитектурата, му помагат особено много в работата, на която е толкова отдаден, че близо две десетилетия никога не е изключвал звука на телефона си и не го прави дори, когато успява да открадне време, за се отдаде на любимия си тенис и баскетбол. Той е човек, чието име се споменава с благодарност от хиляди, на които е помогнал в най-трудни битки в живота – битки срещу болести, битки срещу смъртта. Това е един изключително талантлив човек, с огромно бъдеще, един човек, който се гордее, че работи във ВМА, но ти и тя трябва да се гордее, че има лекари като него, заяви Кристина Патрашкова, която отличи специалиста по време на тържественото отбелязване на 134-ата годишнина от създаването на ВМА.

Той от своя страна благодари за признанието: Наградата е посветена на колега, когото мнозина в тази зала все още помнят. В голяма степен великодушието на нашата професия се изразява в това да признаеш, че си се учил от някого, да не се възгордееш, когато научиш друг, защото това е наш дълг. Затова, вечна памет на проф. Патрашков, вечна благодарност на проф. Владов – моят ментор, на проф. Мутафчийски, който прозря, че мога повече. Приемам тази награда като оценка за работата на Първа клиника по коремна хирургия, която ръководя –нейният малък, но сплотен екип е орисан за велики дела. И не на последно място – гледайки тази статуетка, която изобразява ръце, сключени за молитва и благодарност, се сещам за нашите пациенти – те идват при нас с молитва, те ни даряват най-ценното си – живота. И на това ние дължим всичко – да се трудим, да работим денонощно, да въвеждаме всички новости и нови технологии, за да можем да сбъднем техните молитви, тъй като преди всичко сме лекари. Това е нашето призвание, заяви от трибуната проф. Ивелин Такоров.

Проф. Ивелин Такоров е лице, зад което стоят хиляди спасени съдби. Но той е и доказателство за нещо по-голямо – че във ВМА има цяла редица такива лекари – които не изключват телефона си, не пестят сили, не търсят признание, влизат в битки, които ние не виждаме, но чувстваме в прегръдките на спасените. Вчера бе награден един от тях. Но знаем, че зад него стоят още десетки, също толкова отдадени и добри професионалисти.

На всички тях – благодарим. За живота, за вярата, за надеждата, която връщат. ВМА я има заради хора като тях.