Най-голямата награда е кръводарителят да се върне отново

13.06.2026

В продължение на близо 15 години медицинска сестра Петя Стамболийска е сред хората, които първи посрещат кръводарителите в Центъра по трансфузионна хематология на ВМА. Тя е част от десетки мобилни екипи в цялата страна, срещала е хиляди дарители и е била до тях в един момент, който за мнозина е свързан с притеснение, но и с желание да помогнат. В навечерието на Световния ден на безвъзмездния кръводарител разговаряме с нея за човешките истории зад каузата, за доверието, което се изгражда с годините, и за ролята на медицинската сестра в този процес.

Сестра Стамболийска, близо 15 години сте част от екипа на Центъра по трансфузионна хематология на ВМА. Какво Ви даде тази работа?

Честно казано, даде ми много повече, отколкото съм очаквала. Когато започнах работа в тук, виждах преди всичко медицинската страна на професията. С времето обаче разбрах, че тук работим не само с кръвни продукти, а най-вече с хора. За тези близо 15 години съм срещнала хиляди дарители. Всеки идва със своята история, със своите мотиви, понякога със своите страхове. Някои даряват за първи път, други идват редовно и вече се познаваме по име. Тази работа ме научи на търпение, на съпричастност и на това никога да не приемам човешката доброта за даденост. Всеки ден ми напомня, че дори един малък жест може да има огромно значение за нечий живот.

Какво най-често виждате в очите на хората, които идват да дарят кръв за първи път?

Най-често виждам притеснение. Понякога е страх от самата процедура, понякога е неизвестността, защото човек не знае какво точно го очаква. Но почти винаги зад това притеснение стои и нещо много красиво – желанието да помогнеш. Много често хората ми казват: „Малко ме е страх, но искам да го направя.“ Именно тогава разбирам колко важно е отношението. Защото първото кръводаряване е момент, който човек ще запомни. Ако си тръгне спокоен и удовлетворен, има голям шанс да се върне отново. Най-хубаво е да видиш как тревогата постепенно се заменя с усмивка и увереност.

По какво разбирате, че някой е притеснен, дори когато се опитва да го скрие?

След толкова години опит човек започва да разпознава тези неща „от вратата”, както се казва. Понякога хората говорят повече от обикновено. Друг път непрекъснато задават въпроси или се шегуват, за да прикрият напрежението си. Има и такива, които мълчат и внимателно наблюдават всичко около себе си. Тогава е важно да намериш правилния подход. Понякога е достатъчен кратък разговор, понякога една усмивка или няколко спокойни думи. Хората трябва да почувстват, че са на място, където някой се грижи за тях.

Колко важна е ролята на медицинската сестра в процеса на кръводаряване?

Кръводаряването е екипна работа и всеки има своята важна роля в този процес. Лекарите извършват медицинската оценка и носят отговорност за безопасността на дарителя и качеството на целия процес, а медицинските сестри сме хората, които са в непосредствен контакт с дарителите през голяма част от времето. Ние ги посрещаме, подготвяме ги за процедурата, отговаряме на въпросите им и сме до тях по време на самото кръводаряване. Често именно на нас споделят притесненията си или задават въпросите, които ги вълнуват. Затова смятам, че освен професионалните умения, в нашата работа са много важни спокойствието, търпението и отношението към хората. В крайна сметка най-важното е дарителят да се чувства сигурен и добре обгрижен.

Има ли разлика между работата в центъра и тази по време на изнесените акции?

Да, и то доста голяма. В центъра работим в позната среда, където всичко е организирано и разполагаме с необходимите условия. При мобилните екипи трябва да създадем тази среда на различни места – във военни формирования, институции, университети или фирми. Там освен медицинската работа, има и много организация. Пренасяне на оборудване, подготовка на помещенията, адаптиране към различни условия. Но именно тези акции ни позволяват да достигнем до хора, които иначе трудно биха намерили време да дойдат при нас.

Срещате ли дарители, които помните години наред?

Много. Понякога помня не толкова самото кръводаряване, колкото историята зад него. Хора, които са дошли заради близък човек и след това са продължили да даряват редовно. Дарители, които водят със себе си свои приятели, деца или колеги. Има хора, които съм срещала преди повече от десет години и които продължават да идват и днес. За нас това е огромна радост, защото означава, че са ни се доверили. Тези срещи напомнят, че кръводаряването не е еднократен акт. То създава връзка между хората.

Как се промени отношението към кръводаряването през тези близо 15 години?

Категорично виждам положителна промяна. Днес хората са по-информирани и проявяват по-голям интерес. Все повече млади хора идват да дарят кръв по собствена инициатива. Разбира се, за това допринасят и многобройните кампании, които ВМА организира през годините. Когато една кауза се подкрепя последователно и постоянно, резултатите неизбежно идват.

Какво Ви кара да продължавате да вършите тази работа с толкова енергия?

Хората. След толкова години това е отговорът, който ми идва най-естествено. Всеки ден виждам добри примери. Виждам колеги, които работят с огромно сърце и отдаденост. Виждам дарители, които се връщат отново и отново.  

Какво чувствате в края на една успешна акция?

Честно казано, най-често чувствам умора. Но от хубавата умора – тази, която идва след добре свършена работа. Изнесените акции изискват много организация и подготовка. Денят започва рано, пренасяме оборудване, подготвяме работните места, посрещаме десетки дарители. Понякога работим в различни градове, при различни условия и всяка акция има своите предизвикателства.

Но и удовлетворение. Не толкова заради броя на дарителите, колкото заради хората, които си тръгват с усмивка и с думите: „До следващия път.“ Тогава знаеш, че си спечелил още един съмишленик на каузата.