Истинската стойност на признанието е в хората, с които си извървял пътя

24.10.2026

Има лекари, чиито имена остават в историята на медицината. Не само заради професионалните им постижения, научните трудове или признанието, което получават. А заради хората, които са вдъхновили. Заради знанията, които са предали. Заради младите лекари, на които са помогнали да намерят своя път. 

Професор д-р Евелина Одисеева е от тези лекари.

Повече от две десетилетия професионалният ѝ път е неразривно свързан с Военномедицинска академия (ВМА). Години, изпълнени с отговорност, трудни решения, професионални предизвикателства, научни търсения и безброй срещи с хора. Години, в които не просто се натрупва опит, а се изгражда школа, създават се традиции и се предава знание.

Като началник на Клиниката по анестезиология в столичната военна болница професор Одисеева посвещава значителна част от своята работа и на подготовката на следващите поколения медици. Защото истинската стойност на един преподавател и лекар се измерва не само с това, което сам е постигнал, но и с онова, което неговите ученици ще продължат да развиват.

Това е едно от най-ценните наследства, които един лекар може да остави - знание, което продължава да живее чрез други хора.

Неслучайно професионалният ѝ път получи признание и от лекарското съсловие. По време на традиционните награди „Лекар на годината“ на Българския лекарски съюз професор Одисеева беше отличена в категорията „Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на дадена специалност“.

Но може би най-вълнуващото в този момент не беше самото отличие. А начинът, по който тя го прие - без да поставя себе си в центъра на успеха, без да забравя хората, с които е извървяла дългия професионален път. С искрена благодарност към всички, които са били част от него:

За мен е изключително голяма чест, че това е признание от колегите. Приемам го с огромно вълнение и благодарност. Смятам, че развитието на един лекар зависи не само от неговата самоотверженост и мотивация да се движи напред, а и от хората, които среща по пътя си. А аз срещнах прекрасни хора, с които създадохме чудесни неща. Това признание, което ми давате сега, е не само за мен, а за всички мои колеги, с които съм работила през тези дълги години, от първия ми ден. Благодаря на всички.

В тези думи има нещо повече от благодарност. Има скромността на човек, който знае колко много усилия стоят зад всеки успех. Има уважението към колегите, доверието в екипа и осъзнаването, че в медицината никой не върви сам.

За ВМА професионалният път на професор Одисеева е част от онова богатство, което не може да бъде измерено единствено с научни публикации, академични звания и отличия. То е в натрупания опит, в създадените професионални стандарти, в предадените знания и в поколенията лекари, които продължават напред. Най-големият принос към една институция не е само това, което си направил за нея днес. А онова, което си ѝ дал, за да бъде още по-силна утре. И може би точно в това се крие истинският смисъл на признанието - когато едно отличие носи името на един човек, но зад него стоят съдбите, усилията и успехите на много други.

Защото големите лекари не оставят след себе си само постижения - оставят хора, които продължават делото им.