Психичното здраве на българите е устойчиво, но COVID-19 увеличи тревожните разстройства

11.10.2020

Над 150 държави отбелязаха вчера, 10 октомври, Световния ден на психичното здраве.

Фокусът към него инициира за първи път Световната федерация за психично здраве през 1992 г. оттогава до днес, на 10 октомври, работещите в сферата на психичното здраве по целия свят привличат вниманието към психичните проблеми и негативните последици върху живота на хората, засегнати от тях. Целта е да се предизвикат и обществени дискусии свързани с превенцията и лечението на психичните заболявания.

Тази година Денят премина под мотото: „Психично здраве за всички: по-голяма инвестиция – по-голяма достъпност“, а отбелязването му съвпадна с 60-ата годишнина от създаването на Клиника „Психиатрия“ към Военномедицинска академия (ВМА), която по своята същност представлява уникална по рода си структура, до която достъп имат всички български граждани.

Профилактиката на психичното здраве е от особено значение, тъй като всички ние сме подложени на ежедневен стрес, считан  за един от основните рискови фактори за възникване на редица заболявания, коментира полк. доц. Данчо Дилков, началник на Клиника по психиатрия и военна психология на ВМА.

По данни на Световната здравна организация (СЗО), близо 1 милиард души по целия свят живеят с психично разсройство.

Изминалата година постави обществото пред допълнително изпитание – безпрецедентното въздействие на COVID-19 върху живота на хората по цял свят, отбеляза специалистът и допълва, че психичното здраве на българите е устойчиво, но пандемията е увеличила тревожните разстройства.

Психиатричната клиника на ВМА бе първата структура в своята област, която се включи активно в преодоляване последствията от пандемията. Разкрит бе „горещ телефон“, на който гражданите можеха да потърсят съдействие от специалистите. Впоследствие екипът от психолози и психиатри бе разширен и за пациентите с коронавирус бе разкрита и възможност за безплатна комуникация с тях чрез платформите Viber и Skype.

В „активните дни“ на телефона са получавани по 35-40 обаждания на ден. Най-честите оплаквания били страх, тревожност, свързана най-вече със заразяване с новия коронавирус.

Имаше случаи, в които страхът прераства и в тревога, която на моменти стига до паника. Панически атаки, които са с най-различна продължителност – от няколко минути до 20-30 минути, пояснява доц. Дилков.

Помощ на телефона са търсили преимуществено по-възрастни пациенти – над 55 години, които имат придружаващи заболявания – сърдечно-съдова система, диабет, пациенти с пейстмейкъри, които са в рисковата група и се притесняват от евентуален контакт с коронавируса. Другата категория пациенти, които са потърсили връзка със специалисти на телефона за психологическа помощ са с предшестващи тревожни или депресивни състояния. Имали влошаване на симптомите, независимо от това, че продължават да се лекуват и са наблюдавани от своите психиатри.

Психичното здраве не е просто отсъствие на психична болест, то е особен вид душевно благоденствие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши. Психичното здраве на човек играе значителна роля при комуникацията между индивидите и поражда желание за активно развитие и усъвършенстване, коментират специалистите.

Снимка: www.pixabay.com